В ранни зори понасяте любимия кот към ветеринарната клиника. Докато воплите му огласят мъгливия квартал, му обяснявате, че кастрацията уж е за негово добро.
(Глупости! Ако беше за негово добро, щяхме да сме изпокастрирали всичко мъжко край нас. Сигурна съм, че на всички, които някога са работили с тийнейджъри им е минавала мисълта, че ако някой навремето беше сритал тате в семейните бижута, сега Проблемът нямаше да се хили гадничко насреща ви. Кастрацията със сигурност е най-доброто средство срещу безотговорно родителство. You wish ;=))
Оставяте котър в сигурните ръце на ветеринаря. Пред вас се простира цял един почивен (8ми декември е, все пак!) ден, в който да си гризете ноктите от притеснение.
Решението идва бързо – време е за забъркване на английски коледен кейк. Тази година Юл, Ханука и Коледа идват един след друг – ще бъде период на нескончаеми празници и нескончаемо ядене.
Идеята дойде от неподражаемата Ms. Graveyard Dirt– източник на гурме наслади и шампион по творческа употреба на думата f***: Разбира се, наложи се да я променя, за да компенсирам липсата на меласа и да оползотворя запаса си от орехи. Замяната на маслото с маргарин дори прави сладкиша кашерен, в случай че някой го е грижа за това ;=)
100гр. сушени череши
200гр. (с костилките) фурми.
200гр. смесени бели и черни стафиди.
200гр. нарязани орехи
100гр. захаросани портокалови корички
100гр. захаросани лимонови корички
250гр. маргарин
300гр. захар от меласа
200мл. бренди
3 ½ чаши брашно
6 яйца
1 бакпулвер
1ч.л. канела
½ ч.л. смлян карамфил
½ ч.л.смлян кардамон
½ ч.л. сол
Около 100мл ябълков сок
Нарязвате плодовете и орехите и ги заливате с бренди. Оставяте ги да престоят – поне 2 часа, цяла нощ - колкото повече, толкова повече.
Запалвате ароматна свещ, сипвате си питие, пускате си трансова музика. Все пак ще правите любов с кейк ;=)))
В купа смесвате брашното (3 чаши), бакпулвера, канелата, карамфила, кардамона и солта.
Разбивате маргарина, докато стане пухкав, прибавяте яйцата и разбивате. Натрошавате вътре захарта и продължавате да разбивате.
Сипвате постепенно брашното и разбърквате, докато се поеме. Ако стане прекалено гъсто, се разрежда с ябълковия сок.
Спирате, за да се насладите на творението си.
Поръсвате плодовете с ½ чаша брашно. Прибавяте плодовете и разбърквате.
Спирате, за да се насладите на творението си. Отново.
Покривате голяма тава с намаслена хартия. Това е моментът, в който душата ви плаче за силикон.
Силиконова форма за печене, имам предвид. So not happening, дет’ се вика ;=)
Спирате, за да се насладите на творението си. Не омръзва.
Слагате да се пече в предварително загрята фурна на ниска температура – 130 градуса.
Сега вече имате нов повод за притеснение, който временно измества кот от мислите ви.
Ms. GD препоръчва 3-3.5 часа, но според мен стана доста по-скоро. Проверявам с клечка, беше готов след по-малко от 2 часа.
Междувременно измивате планината от съдове, които сте успели да натрупате.
Изваждате готовия кейк, въздъхвате облекчено, потупвате се по рамото и го оставяте да изстине напълно.
Опаковате го във фолио и го оставяте на хладно да чака празниците.
Отивате да си приберете жУвотното от вета. То, слава Богу, е добре и дори е успяло да стане всеобщ любимец на клиниката. Предните и задните му лапи вървят в различни посоки, но пътят към паничката не е дълъг.
Сядате и си допивате забравеното от сутринта питие. Животът ви се вижда сладък като коледен кейк.
Освен ако не сте току-шо кастриран котарак.
